www.staleff.com

Проблемът с липсата на бази за лека атлетика, и изобщо за спорт, е много актуален в България, особено през зимата. Тази тема отдавна ме тормозеше. Последното републиканско първенство на закрито за мъже и жени в зала “Фестивална” в София обаче направи темата още по-актуална. Атлет №1 на България за изминалата година Ивет Лалова реши да участва на държавния шампионат, за да си припомни доброто старо време, да зарадва родителите си и всички любители на атлетиката и бяга в залата, в която е израснала, но…по ирония на съдбата именно там получи травма, която сложи край на надеждите й за добро представяне през зимата. Е, Ивет сигурно скоро няма да реши да бяга отново в зала “Фестивална”, от което ще загубим, ние, ценителите на атлетиката. Но всъщност тя не беше единствената контузена в този ден. На състезанието травми получиха поне още петима атлети, за които дори не се спомена. Защо обаче се стигна дотук?

Зала “Фестивална”, която е единствената пригодна в момента за състезания по лека атлетика, е строена преди повече от 40 години и досега почти нищо в нея не е подменяно. Като започнем от виражите, които са толкова стръмни, че почти винаги гарантират контузия на състезателите, та завършим с настилката, която вече сериозно се е изтъркала и също предразполага към травми. И ако си мислите, че само това са проблемите на софийската зала, жестоко се лъжете.

Подобно е състоянието и на скочищата за скок на височина и овчарски скок, които направо се разпадат. Положението и в тройния скок и скока на дължина също не е розово – за състезанията се използват дъски, които сигурно вече са поне на моите години, пътеката за засилване също не е от най-добрите. Надпреварите в тласкането на гюле също се провеждат в кътче от залата, което в никакъв случай не отговаря на изискванията за безопасност, както на атлетите, така и на съдиите. Загряването на атлетите също се превръща в голям проблем на всяка едно от държавните първенства. Преди всеки старт в коридора разминаването е доста трудно, тъй като почти всички атлети провеждат загрявката си там…поради липса на друга алтернатива. Освен всичко друго зала “Фестивална” е опасна дори и за здравето на зрителите по трибуните, които с всяко свое идване в залата рискуват да се разболеят заради ниските температури в нея.

За съжаление, положението в зала “Фестивална” изглежда доста прилично за атлетите от другите градове, които са принудени да тренират в още по-голяма мизерия. В много от градовете дори липсват зали, което кара спортистите ни да се готвят навън при минусовите температури.

Такъв е случаят със залата в Плевен. Интересното е, че атлетите в този град разполагат със зала, но не могат да я използват. Каква е причината? Залата е заключена от фирма, която се грижи за ремонта й, тъй като работниците се страхуват, че атлетите ще откраднат “ценните” материали.

Младите спортисти провеждаха тренировките си в малко коридорче и тясна, пригодена за фитнес зала, в компанията на още няколко спорта. И докато атлетите дочакат залата да бъде отворена, всички състезания от календара минаха, а само момчетата и момичетата и техните треньори си знаят как са се подготвяли за изминалите държавни първенства.

На фона на неволите на българските атлети в повечето градове, тези  в Пловдив изглеждат в малко по-изгодна ситуация. Залата в града под тепетата се счита за една от приличните в България.

Преди около седмица атлетите във Варна бяха зарадвани с ремонт на залата за атлетика. На пръв поглед съоръжението изглежда много добре и се надяваме, че ще допринесе за добри резултати на варненските атлети през следващата зима.

Е, след като накратко описахме каква е ситуацията със залите в България, едва ли някой ще се учуди, че родната атлетика не е в много добро състояние в последните години. Поклон пред тези, които продължават да се борят с мизериите и въпреки всичко покриха нормативи за европейското първенство в Торино (6-8 март), както и за тези, които напук на всичко все още регистрират прилични резултати. А обобщено родната картинка изглежда така: българските атлети – немили-недраги из родните зали…в очакване на по-добри времена.